1. Търгови напрежения и американски тарифи
   – Обявените през юли 2025 г. американски мита (25 %) върху японския износ до 1 август увеличиха страхове от спад на износа, обезценяване на йената и принудиха BoJ да забави оттеглянето на QE. Източник

– Това доведе до продажби на дългосрочни облигации, тъй като инвеститорите очакват негативно отражение върху японската икономика

 

1. Политическа несигурност покрай изборите на 20 юли

2. – Нарастващото недоволство от премиера Ишиба (под одобрение 31 %) и увеличаваща се подкрепа за опозицията водят до нестабилно управление .
   – Moody’s предупреждава, че вероятни дългосрочни данъчни облекчения могат да влошат фискалния баланс и да засегнат кредитния рейтинг .
   – Опозицията призовава за намаляване на зависимостта от САЩ и диверсификация, което означава вътрешна несигурност в управленската стратегия .

3. Променяща се роля на BoJ и балансиране на покупките
   – BoJ умишлено забавя темповете на покупка на JGB, както и променя условията и обемите си поради опасения от пазарни потрепвания. Източник
   – През юни правителствена директива изразява тревога от „спайк в дългосрочните доходности“ 

4. Прекомерна зависимост от супер-дълги облигации
   – Пазарните спекулации, свързани с ограничаване на емисии и обратно изкупуване на дългосрочни облигации (20–40 години), оказват натиск върху ликвидността и доходността, която достигна 25-годишни връхни стойности (≈3.3 %). Източник
   – Институции като Meiji Yasuda Life обявиха срещу супер-дълги облигации след година или повече, допълвайки напрежението bloomberg.com.

► Влияние върху пазарите и икономиката

• Доходности: 30‑годишните JGB достигнаха около 2.955 %, 40‑годишните — около 3.125 % 

• Йената: Отрицателното търговско напрежение и слабостта й усилват опасенията за инфлация и политики на централната банка 

• BoJ реакция: Централната банка отмени увеличението на лихвите и избра по-плавно намаляване на покупките на облигации, стремейки се към стабилност без нови шокове .

⚠️ Какво може да очакваме

► Съвети за инвеститори

1. Избягвайте супер-дълги JGB, тъй като vol‑risk и политическа нестабилност правят тези дългове рискови.

2. Фокусирайте се върху краткосрочни държавни или инфлационно-обвързани JGB, които предлагат баланс между доходност и риск.

3. Наблюдавайте избора на BoJ – ако се връщат към агресивни QE мерки, краткосрочните облигации може да се стабилизират.

4. Разгледайте корпоративни облигации или дялови инструменти на качествени международни компании, особено тези с диверсифицирана експозиция към чужди пазари.

• Кен Рогоф, професор по икономика в Харвард и бивш главен икономист на МВФ, изразява сериозни опасения относно състоянието на американската икономика, с акцент върху дълга, инфлацията и статута на долара. В интервю за Charlie Rose Global Conversation и други източници, той представя следните основни тези:

• Бедните хора не разбират парите и за това стават още по-бедни според Кийосаки 
• Истинските пари се състоят от осезаеми активи като сребро, злато, биткойн, недвижими имоти и собственост в бизнеси, които обикновено увеличават стойността си с времето, правейки собствениците по-богати. Фалшивите пари се отнасят до фиатни валути и активи без вътрешна стойност, които често губят покупателна способност поради инфлация и прекомерно печатане на пари от правителствата 

  ►Правителствата печатат големи количества фиатни пари (например, 1 трилион долара на всеки 90 дни), което обезценява валутата и увеличава разликата в богатството, тъй като богатите притежават истински активи, докато бедните притежават фалшиви активи, които губят стойност с течение на времето.  .

• Разликата между бедни и богати  нараства, защото бедните хора често не разбират разликата между истински и фалшиви пари, което ги кара да работят за  да спестяват в обезценяващи се фалшиви пари 

• Законът на Гришам и неговото въздействие върху богатството

• Законът на Гришам гласи: когато лоши пари (фалшиви пари) влязат в система, добрите пари (истински пари) се скриват. Това обяснява защо хората обикновено трупат ценни метали и истински активи, докато харчат фиатна валута 

  Авторът е изпитал Закона на Гришам на собствен гръб като тийнейджър, когато сребърните монети бяха заменени с медни монети в обращение; хората предпочитаха да запазят сребърните монети, което доведе до тяхното изчезване от обращение 

• Разбирането на този закон е от съществено значение за осъзнаването защо притежаването на истински пари (сребро, злато) запазва богатството, докато притежаването на фалшиви пари води до загуба на покупателна способност 

• Лична инвестиционна философия и стратегия
• Кийосаки  подчертава, че е важно да се инвестира в това, което човек обича и разбира, избирайки истински активи като сребро, злато, биткойн и недвижими имоти, вместо акции или облигации, с които не се занимава 

  Трупането на значителни количества ценни метали (например, тонове сребро и злато) и биткойн е предпочитано пред притежаването на еквивалентни суми в фиатни долари заради тяхната вътрешна стойност и устойчивост на инфлация  .

• Простотата на тази стратегия е подчертано: избягвайте фалшивите пари и спестявайте истински активи, за да станете богати, независимо от формалното образование или финансовата сложност  .

• По-широки обществени и икономически последици

• Непрекъснатото печатане на фиатни пари е в полза на богатите, които притежават истински активи, тъй като тяхното богатство нараства, докато бедните стават по-бедни заради притежаването на фалшиви активи, които се обезценяват  .
• Нарастващата разлика в богатството води до увеличена безнадеждност сред бедните, много от които живеят на кредит и не разбират основни финансови принципи като Закона на Грешам или природата на парите  .
• Финансовото образование липсва в училищата, особено критичните уроци за пари, активи и инфлация, което влошава разделението между богатите и бедните 
• ♦ Ключова идея: "Богатите не работят за фалшиви пари. Богатите работят, за да придобият активи. Среброто е актив; фалшивото сребро е задължение." Тази разлика е основополагающа за разбирането на натрупването и запазването на богатството 

Ще успеят ли САЩ да изчистят търговския дефицит спрямо Китай с мита от 55%?

Не е сигурно, и по-скоро — не напълно.
Митата може временно да намалят вноса от Китай и да насърчат вътрешното производство или внос от други страни, но не гарантират, че дефицитът ще изчезне напълно.

Защо?

1. Американските потребители ще плащат по-скъпо за китайски стоки или ще търсят заместители от други страни — дефицитът ще се преразпредели, но не непременно ще намалее драстично.

2. Китай е дълбоко интегриран в глобалната верига на доставки. Много китайски стоки се сглобяват от части, идващи от САЩ или други страни. Това усложнява ефекта от митата.

3. Доларът остава силен, което прави американския износ по-малко конкурентен. Това също поддържа дефицита висок.

4. Китайската контрамярка с 10% мито е по-слаба, но е насочена към чувствителни американски сектори — селско стопанство, технологии — което може да удари американските износители и ограничи ефекта от 55% митото.

 След колко време може да има ефект?

• Краткосрочно (1–2 години): Може да се наблюдава намаление на китайския внос, но това ще бъде съпроводено с инфлация и нарушени вериги на доставки.

• Средносрочно (3–5 години): Част от дефицита може да се прехвърли към други страни (например Виетнам, Индия), без да се реши напълно.

• Дългосрочно: Без структурни промени в производството, спестяванията и инвестициите в САЩ, дефицитът е по-скоро симптом, не причина, и няма да изчезне само с мита.

 Заключение:

Митата може временно да свият търговския дефицит, но:

• не го елиминират напълно;

• може да доведат до икономически странични ефекти (инфлация, търговски конфликти);

• реален и устойчив резултат ще изисква структурни икономически промени, а не само тарифни бариери.

Ако искаш, мога да направя опростен модел със симулация на числови ефекти върху търговския баланс.

Резултати от анализа:

• Търговският дефицит между САЩ и Китай преди митата: 350 млрд. USD

•  След прилагане на митата (САЩ: 55%, Китай: 10%): дефицитът спада до около 240 млрд. USD

• ✅ Очаквано намаление: приблизително 110 млрд. USD

Ето как ще се променя търговският дефицит между САЩ и Китай при постепенно въвеждане на митата през следващите 5 години:

 Изводи:

• Вносът от Китай постепенно спада, тъй като митото го прави по-скъп.

• Износът към Китай също спада, но по-слабо, поради по-ниски китайски мита.

• Търговският дефицит намалява с около 110 млрд. долара за 5 години.

• Акциите на NVidia  се сблъскват с техническа бариера - 80% на движението от началото на януари, което може да стане причина за "неуспешна" вълна 5 от А и за дълбока корекция във вълна В

•  Кати Ууд е оптимист за пазара!
  Първоначалният хаос отстъпва на по-стабилна среда, а търговските споразумения дават надежда за ръст. ????

  ►Ниски мита = по-малко данъци – според Ууд, това е добър стимул за икономиката.

  ► Данъчни облекчения = повече печалби
  Намаляването на корпоративния данък вече показа ефект. Нови облекчения? Очаквайте ръст на приходите и растеж.

  ► ИИ революцията е тук
  Разходите за AI падат бързо, а иновациите се ускоряват – особено извън големите технологични компании.

  ► Биотехнологиите навлизат мощно
  ИИ трансформира здравеопазването – по-бърза разработка на лекарства и по-висока възвръщаемост.

  ► Държавни разходи под лупа
  Ууд критикува неефективността в системите и призовава за дигитална трансформация в публичния сектор.

  ► Къде да се инвестира?
  Забравете старите банки. Потърсете растежа в AI и биотех. Но внимавайте – инвестициите трябва да са умни. Източник

• Уорън Бъфет заяви, че САЩ функционират с фискален дефицит, който е неустойчив в дългосрочен план. Той цитира икономиста Хърбърт Стайн: „Ако нещо не може да продължи вечно, то ще спре“, подчертавайки рисковете пред американските финанси.

• Berkshire Hathaway държи над 300 млрд. долара в кеш и краткосрочни инвестиции – около 27% от активите на компанията, значително над историческото ниво от 13%. Бъфет обяснява тази стратегия с желанието за гъвкавост и предпазване от пазарни рискове.

  Според него добрите инвестиционни възможности са редки и не идват по график, затова не е разумно винаги да се поддържа пълна инвестиция. Въпреки че вярва в дългосрочния растеж на пазара, краткосрочните движения остават непредсказуеми.

  По отношение на международната търговия, Бъфет се обяви против използването ѝ като политически инструмент, настоявайки, че глобалната икономическа стабилност е от полза за САЩ. Източник: youtube.com

• Реалната цел на митата на Тръмп  не е премахване на търговския дефицит на САЩ или пък наказване на Европа, която цака САЩ

• Целта е налагане на нов финансов ред, базиран на цифрови стейблкойни, обезпечени в щатски долари. Ако цифровият долар се превърне в предпочитано средство за международни разплащания, това ще затвърди доминацията му, като направи алтернативи като еврото, юана или криптоактиви по-малко конкурентоспособни.

• До края на 2024 г. се очаква стартирането на "Цифровия долар" – базиран на стейблкойн, който ще  ще елиминира нуждата от бавната и скъпа система SWIFT.

• Новата търговска логика е проста: Ако дадена държава приеме да се разплаща  с дигитален долар, получава облекчени тарифи — от 50% те могат да паднат до 5%. Финансовата доктрина на Тръмп, водена от министъра на финансите Скот Бессент, цели запазването на щатския долар като водеща резервна валута чрез използването на стейблкойни в глобалната търговия.

• Така Тръмп използува митата като  геофинансов инструмент, чрез който договаря дигитална доминация и трансформира международната търговия чрез цифрови стейблкойни. Така доларът навлиза директно в икономиките на трети страни, без намесата на техните централни банки. По материали на Telegram

​​​​​​​

• Доходността на 2 г. облигации на Германия удари дъно
• Последвалото изтласкване проби консолидационния триъгълник във възходяща посока, което задава посока за следващите месеци
• През последните дни  доходността консолидира над зоната на пробития триъгълник, вероятно оформяйки трамплин за последващо изтласкване към зоната около 2,80-3,0%
• Моделът показва, че нагласата на инвеститорите е насочена във възходяща посока през следващите дни и седмици, за разлика от ситуацията в САЩ, където лихвите са под силна резистентност 

• Технологичният бум приключва. Технологичният индекс Nasdaq100 прави технически връх и проби консолидацията в негативна посока
• Двигателят на икономиката - технологичните гиганти спадат рязко. Акциите на технологичните гиганти се обезценяват.
• Технологичните сектори, които движеха икономиката са под натиск от митническата война и очаквания ръст на инфлацията
• Новите трендове са отбранителният комплекс и тежката индустрия. Зелените енергии залязват